Брезнишките опълченци

Брезнишките опълченци

Години тъмни, векове стидни и тежки,
страдание, мъка и позор човешки.
Готов на всичко за свойта свобода
надигна се буйно, горещо народа.
Но битките много беха за него
и не всекога гордо спечели умело.
Че някои битки бяха само примамка
и жертвено паднаха без слава гръмка.

Кисьов днес е тъжен, унил и прегърбен.
Лицето изпито, остана безмълвен,
остана безрадостен загубил и гордост,
премазан напълно от битийната сложност.
Някога беше смел, бодър и весел
Самарското знаме кога врага бе понесъл
с две длани сам гордо от ръце им изтръгна,
спаси го и с дружината тръгна
от битка във битка за свойта свобода
без страх от смъртта, не за лична угода,
а днес сам стои изпит и унесен,
покрусен, засрамен, напълно потресен.
Сал тези думи гробовни и тежки
„Пожетрвай отряда,“ като примки горещи
„капитан Кисьов, за спасението на отечеството.“
Седи той и си спомня с мъка за следното:

След тежко падение край кървава Колоница
преуморени, измъчени, премръзнали са.
Три дни будуване, бой, глад и лишения.
Обезсърчени с тежки, мудни движения
Изворски отряд се придвижи към Трекляно,
но за почивка не им било речено.
Кисьов ги поведе към Радомир гневно
да си починат няма време, не е редно.
Че заповед имаше да бързат и смело
в бой да се хвърлят, в пожертвено дело.
Войниците гладни едвам се придвижваха
и от всичките едва четвърт пристигнаха.
Само нощ една можаха да дремнат
и към Брезник им наредиха да тръгнат.
И те тръгнаха в студ нечовешки
с пробити обувки, скъсани дрехи, нозе тежки.
Нагазиха в кал, мокър сняг, виелица люта
и паднаха духом сринати още по пътя.
С бележката важна Кисьов се досети,
че други причини предвид тук са взети.
Спря ги за малко дъх да си вземат,
огледа тревожно как пак ще поемат -
треперещи, мокри, без муниции, смелост,
без ярост войнишка, с остатък от верност.
Че верност юнашка за подвизи жива
по лица им измъчени всякаква липсва.
Говори Кисьов и ги дълго надъхва
за робство вековно, за страшната жътва
поробител кога с ноги стъпи над тебе
и вдигна войниците и ги прати напреде
едните да водят, други към хълма
без да им казва, че там чака ги пълна
загуба грозна, и че жертват ги сите,
и ги пращат във боя „отпред ще стоите“.
А те неподготвени, уморени и гладни
се оказаха даже прекомерно и бавни.
Сръбската армия веднага видя ги
в атака зловеща нагази и хвана ги
в обстрел безпощаден, напреде премина
и хълма превзе и дружина безсилна
се пръснаха кой на където успее.
Кисьов побеснял се опита да овладее
този хаос, тази среща с неизбежната смърт.
Беше му ясно като ги видя още първият път.
Ходеше дръзко под огъня вражи
с надежда юнашка куршум да удари
го право в сърцето и там да се срине,
срама и гнева му така да отмине.
Но падаха войни ранени край него,
снаряди хвърчаха, той гледаше гневно,
и нито един не го там на показ удари.
Каквото можа той всичко направи.
Моравската дивизия, голяма и силна -
същата коя ги бе преди дни победила
сега ги прегазваше пак без пощада,
че беше във пъти тя по-голяма.
Хаоса бе пълен, а битката тежка.
Сигурно мислеха, че всичко е грешка
войниците биха се колко можаха
и сърби надмощие когато видяха
тръгнаха смело напред в настъпление
щастливи от разгрома, от бойно умение.
Кисьов спря и огледа сите свои войници
как се биха въпреки студ и лоши позиции,
поведе ги назад да търсят пролука
към София навярно да стигнат по пътя.
Подведен от войн преуморен и объркан
към Радомир тръгнаха, по пътя отъпкан.

Мина тази битка безславна и грозна.
Душа му след нея се отпусна и грохна.
Че опълченци край Брезник поведе нелепо
на загуба твърда с билет към небето.
Измъчи ги много и войни загуби
заради други стратегически подбуди.
И това го съсипа и изяде отвътре
и го принуди от света да се отдръпне.

Сливница днес не случайно е българска.
Заради тази битка смутна и объркана
Моравската дивизия е забавена с четири дена
и когато напада не успява да я превземе.
В памет на всички там безславно загинали
и през ада на войната преминали,
преживяли ужаса на студа нечовешки
Сливница днес ги прегръща горещо.

Битката край село Колоница през ноември 1885-та е изключително важна в Сръбско-Българската война, защото отлага нападението над Сливница с 4 дни. Така това падение предотвратява загубата на Сливница.