Интервюта

Въпрос от читател:
Защо Епопея за България излиза на части?

Благодаря за въпроса. Първата книга излезе със седем поеми, съвсем малка книга, кояго беше резултат от много четене и дълго редактиране на текстовете. Да пишеш за реални хора изисква да познаваш средата, в която са живяли и какъв е бил света през техните очи. Днес ние сме достатъчно отдалечени във времено и можем да си позволим да се появи една естетическа поетика вътре в текстовете в името на красивата и богата литература. Но тези текстове не се пишат лесно поради това, че те трябва все пак да отговарят на историческата дествителност. Например поемата за Хан Трвел ми отне 3 месеца и в крайна сметка няма да стигне за сега до книга, защото самата аз не съм наясно до каква степен мога да интерпретирам участието в битките, до каква степен това участие е било резултат от непосредствена нужда и до къде е било част от един по-голям план на българите. Защото този план прозира, но няма исторически запис. 716 година е достатъчно далече във времето и аз имам нужда да прочета още много исторически тескстове за Хан Тервел за да мога за пореден път да изтрия всичко написано и да започна отначало с едно малко по-голямо спокойствие, че това, което ще представя кореспондира максимално на историческата истина.

Ето как една малка поема, която се чете за минути е резултат от проучване и проверка на своята обективност. Вие, разбира се, сами разбирате, че няма как да не се допуснат и малки отклонения, но ако те са малки може. Въпросът е да не са фрапантни за да можем споделяйки историите на тези българи ние да бъдем честни към тях и към светлата им памет. Сега в хода на писане на втора част виждам и разбирам, че тази книга ще я пиша цял живот. На практика в колкото и части да излезе през годините накрая, когато моето участие в битието й приключи отделните издания ще могат да бъдат обединени в едно общо тяло. До където е стигнало до там.

Известни и не толкова известни български герои и български исторически фрагменти заслужават нашето внимание. Днес децата не осъзнават каква привилегия е да са наследници на тези хора. не спирам да им повтарям "велик народ с голям исторически опит". Нека още веднъж им го припомним и нека бъде жива вовеки повелята на този народ. Защото през песните си и през спомените за това кои сме били можем да разберем и кои ще бъдем. Българският народ е пропит от изключително ценни качества и аз няма да се уморя да го повтарям. Не само вярвам в бъдещето му, но се надявам искрено, че въпреки игрите на политическата сцена изпълнявани от единици, онова ярко и красиво ядро наречено български народ ще продължава да съхранява своето достойнство и ценности. Политиците идват и си отиват, политиките започват и свършват. Но това кои сме ние не може да бъде изтрито. Българите са щедри, мъдри, добродушни и добронамерени хора. На тези балкани ние сме единствените, които имат добро отношение км всички останали. Ние слушаме музиката на съседите си, харесваме градовете им, харесваме куп неща свързани с тях. Този особен положителен поглед към света - да се уважаваме едни други въпреки колизиите и късите съединения в историята е качество безценно. Имаме много тясна връзка с родината си и я обичаме. Не са случайни всички тези коментари на българите зад граница по отношение на носталгията им към родината. Това чувство за принадлежност към нещо голямо, красиво и велико не се изтрива дори в слабите ни исторически периоди в какъвто сме в момента. Защото това са само периоди. Светът е много сложен и няма как ние да не бъдем засегнати от процеси със световен мащаб. Много неща мога да кажа за българите, за тяхното гостоприемство, за тяхната смелост. Историята е запомнила страхливците, но те са единици. Народа е силен, мъдър и много ценен. И заслужава да бъде разказвано и за подвизите му и за битките му.

***