из Еремия Българов
"Че ехти вътре в гърди ми и тежко проклина
глас гробовен, осъжда ме и ме заклина
да не мога от него нивга да се скрия.
Само там дълбоко в гроба ако стигна
ще е някаква поне малка душевна утеха,
че съм опитал, че съм избрал правдива пътека.
Няма милост това вътрешно чувство.
Не е настроение, или някое мисловно блудство.
Кога ги намеря там българите истински
с Хаджи Димитър и лъвовете планински
ще превземем баир по баир си земята.
Кръв да се лее, пукот да думка, зората
на нашта родина вече отново изгрява.
Няма спиране, няма решителност друга такава."
Няма коментари:
Публикуване на коментар