Знаете ли коя е тази жена на картинката. Нарисувах я гледайки от снимка на войводата Донка Ушлинова. Българка родом от македонската част на поробена България. Донка Ушлинова е единствената българка войн наградена с орден „За храброст“ I-ва степен. Генерал Никола Жеков издава заповед за повишение на ефрейтор Ушлинова в ранг младши подофицер за всички нейни военни заслуги.
„Нима не знаете Донка Войвода от Македонско?
Национален герой с войнско достойнство
Участвала в над 20 свирепи битки с желание
в илинденско-преображенското възстание?
Подир в Балканската война в Шаркьой
С опълченците от Одрин хвърлила се в бой
До пълната победа, историческа и вечна
Наравно със мъжете геройски и тя блесна.
Подир в междусъюзническата война
Се би юнашки и два ордена заслужи тя
Ефрейтор Донка днес стои пред вази
Тя таз родина свята от дете до днес все пази.“
Силно впечатлени и дълбоко изумени
полковниците я помолиха да бъдат извинени.
Поканиха я във подробност да разкаже
За всяка битка, и всяка бойна случка даже.
Донка Ушлинова попада в редиците на войводите след като на 16 годишна възраст убива заедно с етърва си и съпругът й свирепият Джелеп Реджо в Македония. Участва в Илинденско-Преображенското възстание (1903), Балканската война(1912), Междусъюзническата война (1913) в Македоно-Одринското опълчение и Първата Световна Война (1914). След края на войната се връща във Варна заедно със съпруга си, където си строят малък дом и живеят скромно до края на дните си. Текстовете в кавички са извадени от речи на Донка Ушлинова произнесени от нея пред останалите войници.
„Храбри български войници!
Вас Бог е предопределил да счупите оковите, да скъсате веригите от врата и ръцете на вашата родна сестра Македония. И ще ги скъсате, защото вие обичате България, обичате Македония с всичкия порив на вашата родолюбива душа.“
За кого сте оставили в таз битка жени и деца?
За какво сте тръгнали да мрете! Аз зная!
За тази земя която има хубостите на рая,
която звероподобните врагове на нашето племе
са обърнали на ад. Са превърнали в бреме
да си жив! Да си в началото на пътя си,
а края на пътя да виждаш право с очите си.
За тази земя, която е пленително хубава
„За Македония! Дето се говори, пее и плачи на чист бащин български език .“
Няма коментари:
Публикуване на коментар