„Гледайте, очи, и нигвга не забравяйте
робията и гнета нивга не прощавайте.
Широко отворени, изтръпнали от гледката,
пълни с гняв, не сълзи, с мъката човешката
превърнала се в храм свят на разума.
Гледайте очи как глава се търкулва отрязана,
как тече кръвта по прашната улица,
как уста мълчи, а душа крещи сал една думица.
Гледайте, очи, право в тях, дори не мигайте.
Погледа не свеждайте и не унивайте.
Вижте еманацията на тези пет века –
пред свидетели,
обезглавени двайсет и осем човека.“
„Главата на брат й в крака й се търкулна
сякаш за сбогом земята пред нея целуна.“
Няма коментари:
Публикуване на коментар